Икономисти: Докога ще плащаме за измами и фалшиви дипломи?
Новината от тази седмица, че проверка на Министерството на образованието и науката /в Правно-историческия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски “/ открива голям брой нарушавания и даже издаване на фиктивни дипломи в огромен университет в страната е мотив още веднъж да обърнем внимание на скандално ниското качество на тази " обществена услуга “ у нас и очевидната беззащитност на държавните институции да се оправят с това. " Купуването “ на дипломи последователно излиза от зоната на здрача на разказите под сурдинка и се трансформира в очевиден проблем с неразбираем мащаб и въздействие. Това пишат в седмичния си бюлетин икономистите от ИПИ.
Качеството на висшето обучение в България се прави оценка и брани най-много от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА), която по закон следва да прави оценки както на институциите, по този начин и на професионалните посоки в тях, и да позволява даването на услугата на жителите. Наличието на " самостоятелна “ институция, която да прави оценка активността на други обществени организации е разбираемо. Те не могат да се саморегулират дейно, а финансирането им значително е от обществен запас. НАОА обаче не е напълно самостоятелна от висшите учебни заведения, защото е основана на правилото на партньорската инспекция – преподаватели правят оценка свои сътрудници. По последни данни на НАОА всички висши учебни заведения, които образоват студенти по професионално направление " Право “, са получили институционална акредитация с оценка над 9 (от оптимално допустима 10).
Институционалната акредитация, въпреки и нужна, явно не демонстрира проблеми с качеството на висшето обучение, а подробната информация в рейтинговата система на висшите учебни заведения не дава опция да преценим директно какво е качеството на преподаването. Потребителите на услугата пък, които имат за цел да получат тапия, нямат необикновен интерес да реализират надзор, изключително откакто заплащат от джоба си единствено напълно дребна част от цялостните разноски за образование, и още повече – при битие на огромно количество контролирани специалности и длъжности както в администрацията, по този начин и в избрани стопански действия, където е планувано официално условие за съществуване на тапия за висше обучение. Очевидно е, че рационалният – за обособеният субект – тласък е да се вземе тапия, без значение от знанията, с цел да се " отключат “ съответните кариерни благоприятни условия по-късно на практика доживот. Какви тогава са вероятните ограничения за ограничение на сходни нередности?
– Подобряване на процеса по акредитация – съкращаване на периодите за акредитиране на университетите, включване на членове отвън висшето обучение в тях и опция за преразглеждане на акредитацията на висше учебно заведение при съществуване на избрани нарушавания на закона;
– Значение има и по какъв начин действа правораздаването, което да преследва, потвърждава и санкционира направилите закононарушение, както и какви ще са следствията за целия ВУЗ от уронващи престижа дейности (ако такива бъдат доказани);
– Въвеждане на специфичен държавен изпит за професионални посоки, изнесен отвън директната организация и въздействие на висшите училища;
– И най-после – само че не на последно място включване на студента като фактор при съответния избор и надзор върху качеството на услугата " висше обучение “. Многократно сме коментирани пробойните в модела на финансиране на висшето обучение у нас (например тук), единствено ще прибавим, че финансовите тласъци в системата сега основават напън към приемане и даже търсене на " лесни “ дипломи и пазарът не съумява да го ограничи по натурален път.
Ще приключим с още две вести от преди няколко седмици – президентът на влиятелния Харвардски университет Клодин Гей подава оставка поради политическия напън, обвиняванията в плагиатство и бездейност в битката против антисемитизма, а месец по-рано същото се случва с Лиз Магил, президент на Университета в Пенсилвания. Защо загатваме тези събития – заради повода, че репутацията и доверието в институциите са нежни, а всеки скандал се отразява отрицателно. Само не и там, където се изливат безотговорно държавни пари.
Качеството на висшето обучение в България се прави оценка и брани най-много от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА), която по закон следва да прави оценки както на институциите, по този начин и на професионалните посоки в тях, и да позволява даването на услугата на жителите. Наличието на " самостоятелна “ институция, която да прави оценка активността на други обществени организации е разбираемо. Те не могат да се саморегулират дейно, а финансирането им значително е от обществен запас. НАОА обаче не е напълно самостоятелна от висшите учебни заведения, защото е основана на правилото на партньорската инспекция – преподаватели правят оценка свои сътрудници. По последни данни на НАОА всички висши учебни заведения, които образоват студенти по професионално направление " Право “, са получили институционална акредитация с оценка над 9 (от оптимално допустима 10).
Институционалната акредитация, въпреки и нужна, явно не демонстрира проблеми с качеството на висшето обучение, а подробната информация в рейтинговата система на висшите учебни заведения не дава опция да преценим директно какво е качеството на преподаването. Потребителите на услугата пък, които имат за цел да получат тапия, нямат необикновен интерес да реализират надзор, изключително откакто заплащат от джоба си единствено напълно дребна част от цялостните разноски за образование, и още повече – при битие на огромно количество контролирани специалности и длъжности както в администрацията, по този начин и в избрани стопански действия, където е планувано официално условие за съществуване на тапия за висше обучение. Очевидно е, че рационалният – за обособеният субект – тласък е да се вземе тапия, без значение от знанията, с цел да се " отключат “ съответните кариерни благоприятни условия по-късно на практика доживот. Какви тогава са вероятните ограничения за ограничение на сходни нередности?
– Подобряване на процеса по акредитация – съкращаване на периодите за акредитиране на университетите, включване на членове отвън висшето обучение в тях и опция за преразглеждане на акредитацията на висше учебно заведение при съществуване на избрани нарушавания на закона;
– Значение има и по какъв начин действа правораздаването, което да преследва, потвърждава и санкционира направилите закононарушение, както и какви ще са следствията за целия ВУЗ от уронващи престижа дейности (ако такива бъдат доказани);
– Въвеждане на специфичен държавен изпит за професионални посоки, изнесен отвън директната организация и въздействие на висшите училища;
– И най-после – само че не на последно място включване на студента като фактор при съответния избор и надзор върху качеството на услугата " висше обучение “. Многократно сме коментирани пробойните в модела на финансиране на висшето обучение у нас (например тук), единствено ще прибавим, че финансовите тласъци в системата сега основават напън към приемане и даже търсене на " лесни “ дипломи и пазарът не съумява да го ограничи по натурален път.
Ще приключим с още две вести от преди няколко седмици – президентът на влиятелния Харвардски университет Клодин Гей подава оставка поради политическия напън, обвиняванията в плагиатство и бездейност в битката против антисемитизма, а месец по-рано същото се случва с Лиз Магил, президент на Университета в Пенсилвания. Защо загатваме тези събития – заради повода, че репутацията и доверието в институциите са нежни, а всеки скандал се отразява отрицателно. Само не и там, където се изливат безотговорно държавни пари.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ